Двете фигури са идентични по размер. Илюзията е открита от Джоузеф Джастроу, американски психолог, през 1889 г.
Този "триъгълник" е представен за пръв път от италианския психолог Гетано Каница. Човек вижда обърнат триъгълни пред три черни диска. Този триъгълник обаче, който изглежда по ярък от белия фон, не е нарисуван.
За пръв път е открита през 1860 г. от Йохан Погендорф. Илюстрира, как мозъкът се лъже от взаимодействието на хоризонтални и диагонални линии. Първоначално човек мисли, че синята линия е продължение на черната. Всъщност червената е продължението.
Един невъзможен предмет.
Сивите правоъгълници са еднакъв тон на сивото, въпреки че не изглеждат така.
Реакцията на мозъка към цветовите контрасти и позиции на формите е такава, че картината изглежда сякаш се движи.
Жена, която отива към мост. Ако се вгледате ще различите лице.
Фокусирайте се върху черната точка в центъра и след това приближете или отдалечете главата си.
Дългите черни линии всъщност са успоредни една на друга.
Старец и старица се прегръщат влюбено... Или?
Загледайте се в черните квадрати. Ще започнете да виждате сиви точки, които се появяват между тях. Тази илюзия е открита от Лудимар Херман през 1870-та.
Естествено, оптичните илюзии се превръщат и в интересен рекламен инструмент
Тази оптична илюзия, позната като "Стена на кафене", е открита от д-р Ричард Грегъри, който забелязал аномалия, представена от начина, по който плочките на стената в кафене в Бристол били наредени. Хоризонталните линии изглеждали изкривени, въпреки че са прави и успоредни.
На пръв поглед, изглежда сякаш на картинката е нарисувана черно-бяла шахматна дъска със зелен цилиндър, който хвърля сянка по диагонал. Само че "черно-белите" квадрати всъщност са оцветени в различни тонове на сивото. "Белите" квадрати под сянката (B) всъщност са същия цвят като "черните" извън сянката (А). Екипът на Lifestyle.bg провери с Photoshop (защото не повярва), дали това е вярно... Вярно беше:(
Германският професор по метеорология Вилхелм фон Безолд (1837-1907) открил, че даден цвят може да изглежда различно в зависимост от това, кои цветове го заобикалят. В този случай, наречен "Ефектът Безолд", червеното изглежда по-светло, когато около него има бяло, и по-тъмно, когато е комбинирано с черно.
Илюзия, която си играе със сравнителното ни възприемане на нещата. Оранжевите кръгове са с еднакъв размер, въпреки че изглеждат различни.
Тази илюзия е описана за пръв път от британския психолог Джеймс Фрейзър през 1908 г. Черно белите кръгове изглеждат сякаш описват спирала. Това всъщност са серия от концентрични окръжности, наредени една след друга... Можете да ги проследите с пръст!
Една невъзможна конструкция. Доказва вроденото ни желание да възприемаме цялостта, а не отделните елементи на картината.
Ако се фокусирате върху картинката, всички колела започват да се движат (и в двете посоки). Ако се концентрирате само върху едно колело, обаче, то ще бъде единственото, което ще спре.
